Зума: Загубих брат, не мога да повярвам, че Чико не е сред нас
Легендата на Локомотив (Пловдив) Христо Бонев изрази пред вестник “Марица ” тъгата си от гибелта на друга икона на пловдивския и родния футбол - Динко Дерменджиев.
" Не мога да допускам, че Чико не е измежду нас. Загубих брат. Брат от огромния футбол. Четири години с Динко деляхме една стая в националния тим. Преживявахме наслади, тъги, възходи, провали. Не знам по какъв начин да опиша това, думите са небогати. Макар и съперници на терена с Локо и Ботев, ние имахме огромно почитание един към различен. От Чико съм чувал и чел най-хубавите думи за себе си като футболист. Той беше толкоз огромен, голям бих споделил, че зависттта му беше непозната и на драго сърце говореше да гения у другите.
За футболните качества на Чико е ненужно да приказвам. Той беше неповторим разсъдък на терена. Разбирахме се даже без взор в националния тим. Винаги имаше по няколко ексцентрични решения за обстановки, които правеха противниковите бранители да полудяват. Динко беше актьор на терена и победител. Освен за успеха, той играеше и за хубостта във футбола. Затова и го обичаха освен почитателите на Ботев, а и в цяла България. Контраатаката на Ботев с Тумби и Добри Ненов беше неповторима и никой не може да я повтори след тях. Не мога да отрека, че на терена е имало и тежки моменти в съперничеството ни. По наше време обаче нямаше война и ненавист сред играчите и публиката. Затова и имаше футбол. Дори след разменени реплики обаче, ние с Чико намирахме път един към различен и в никакъв случай не сме били с различен в стая, когато са ни викали в националния тим. Дори диалог за футбол с него беше голямо наслаждение.
След края на дейната ни спортна кариера другарството ни продължи съвсем то оня миг, когато той влезе в болница. Чико го уважаваха всички. Не е инцидентно, че той е бил с някогашни играчи на Локомотив, когато е получил удар. Точно те първи са му се притекли на помощ. Аз отидох при Динко още на другия ден, когато бе признат в болничното заведение. Лекарите не пускаха, само че на мен ми позволиха. Беше в положително въодушевление, пошегувахме се, поприказвахме и бях уверен, че ще завоюва и тази борба. Уви, Бог е решил да го прибере при себе си.
Няма да не помни по какъв начин преди двадесетина години ми се обадиха разтревожени, чак ядосани наши почитатели. Тогава живеех и работех в Кипър. Те потърсиха подпомагане да направя нещо, защото жълто-черната легенда Чико станал треньор на Локо. Те одобряваха това като осквернение и чакаха, че аз ще се ядосам и ще направя нещо, с цел да не позволи това. Локо тогава беше в доста сложна обстановка и съвсем изпаднал. Казах им: Не пипайте Чико! В този миг единствено той може да избави Локомотив. И Чико го направи, с което завоюва любовта и на нашите почитатели. Той постоянно е бил добре пристигнал на Лаута. И в този момент, когато следва край сред Локомотив и Ботев, желая да прикани в памет на Чико да няма вълнения, побоища и грозни подиуми. За да победи футбола. Този футбол, който Чико обичаше, за който беше роден и за който живя.
Изказвам съболезнования на цялото му семейство! Мария, Цветозар и Динко! Бъдете признателни на Бог, че бяхте най-близките хора на подобен популярен човек като Динко Дерменджиев! Той беше ера освен за футбола, а и за живота на Пловдив! ”, съобщи Зума.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
" Не мога да допускам, че Чико не е измежду нас. Загубих брат. Брат от огромния футбол. Четири години с Динко деляхме една стая в националния тим. Преживявахме наслади, тъги, възходи, провали. Не знам по какъв начин да опиша това, думите са небогати. Макар и съперници на терена с Локо и Ботев, ние имахме огромно почитание един към различен. От Чико съм чувал и чел най-хубавите думи за себе си като футболист. Той беше толкоз огромен, голям бих споделил, че зависттта му беше непозната и на драго сърце говореше да гения у другите.
За футболните качества на Чико е ненужно да приказвам. Той беше неповторим разсъдък на терена. Разбирахме се даже без взор в националния тим. Винаги имаше по няколко ексцентрични решения за обстановки, които правеха противниковите бранители да полудяват. Динко беше актьор на терена и победител. Освен за успеха, той играеше и за хубостта във футбола. Затова и го обичаха освен почитателите на Ботев, а и в цяла България. Контраатаката на Ботев с Тумби и Добри Ненов беше неповторима и никой не може да я повтори след тях. Не мога да отрека, че на терена е имало и тежки моменти в съперничеството ни. По наше време обаче нямаше война и ненавист сред играчите и публиката. Затова и имаше футбол. Дори след разменени реплики обаче, ние с Чико намирахме път един към различен и в никакъв случай не сме били с различен в стая, когато са ни викали в националния тим. Дори диалог за футбол с него беше голямо наслаждение.
След края на дейната ни спортна кариера другарството ни продължи съвсем то оня миг, когато той влезе в болница. Чико го уважаваха всички. Не е инцидентно, че той е бил с някогашни играчи на Локомотив, когато е получил удар. Точно те първи са му се притекли на помощ. Аз отидох при Динко още на другия ден, когато бе признат в болничното заведение. Лекарите не пускаха, само че на мен ми позволиха. Беше в положително въодушевление, пошегувахме се, поприказвахме и бях уверен, че ще завоюва и тази борба. Уви, Бог е решил да го прибере при себе си.
Няма да не помни по какъв начин преди двадесетина години ми се обадиха разтревожени, чак ядосани наши почитатели. Тогава живеех и работех в Кипър. Те потърсиха подпомагане да направя нещо, защото жълто-черната легенда Чико станал треньор на Локо. Те одобряваха това като осквернение и чакаха, че аз ще се ядосам и ще направя нещо, с цел да не позволи това. Локо тогава беше в доста сложна обстановка и съвсем изпаднал. Казах им: Не пипайте Чико! В този миг единствено той може да избави Локомотив. И Чико го направи, с което завоюва любовта и на нашите почитатели. Той постоянно е бил добре пристигнал на Лаута. И в този момент, когато следва край сред Локомотив и Ботев, желая да прикани в памет на Чико да няма вълнения, побоища и грозни подиуми. За да победи футбола. Този футбол, който Чико обичаше, за който беше роден и за който живя.
Изказвам съболезнования на цялото му семейство! Мария, Цветозар и Динко! Бъдете признателни на Бог, че бяхте най-близките хора на подобен популярен човек като Динко Дерменджиев! Той беше ера освен за футбола, а и за живота на Пловдив! ”, съобщи Зума.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ